50 от тях ще бъдат предложени за включване в националния регистър на вековните дървета в България
Доброволци и експерти на Фондация „ТАЙМ” са описали 101 вековни дъбови дървета в 11 български общини в изпълнение на проект „Кампания за дъба – събиране на информация и повишаване на обществената осъзнатост по въпросите на дъбовите гори“.
Целта е 50 от тях да бъдат включени в националния регистър на вековните дървета в България. В регистъра, поддържан от МОСВ, от 1948 г. досега са включени 2147 дървета.
Проектът „Кампания за дъба – събиране на информация и повишаване на обществената осъзнатост по въпросите на дъбовите гори“, финансиран от Програма BG03 Биологично разнообразие и екосистеми по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. чрез Програмен оператор: Министерството на околната среда и водите, приключи с финална пресконференция на 28 април от 11 часа в залата на Информационния център на Европейския съюз, София 1000, ул. „Г. С. Раковски“ № 124.
Резултати
Проект „Кампания за дъба“ привлече около 450 ученика от страната към опазването на дъбовите гори в България. Те са ученици от Плевен, Враца, Хасково, София и Пловдив.
Младежите учиха в Подвижна класна стая „Земно кълбо”, която представлява надуваем глобус с убедителния диаметър 6, 5 м.
Вниманието на младите хора беше привлечено и чрез създадената по проекта интернет игра „Дъбрава” - https://scratch.mit.edu/projects/76096042/. Според IT специалиста, разработил играта, тя е проектирана така, че всеки, който желае, може да я доразвива и надгражда.
При срещите с експертите на Фондация „ТАЙМ” младите хора научаваха любопитни факти за опазването на планетата, за гората, водата и царя на всички дървесни видове – дъба.
Вековните дъбови дървета – най-старите заселници по българските земи
Експертът лесовъд доц. Мария Брощилова от Бургаския университет описва вековни дъбове в рамките на проект „Кампания за дъба – събиране на информация и повишаване на обществената осъзнатост по въпросите на дъбовите гори“. По проект е предвидено събирането на информация за 50 вековни дъбови дървета, които да бъдат включени в националния регистър на вековните дървета в България. Реално издирените, идентифицирани и описани са двойно повече.
Най-голям интерес представляват многовековните дървета от обикновен и космат дъб в корията “Карапелит” – Айтос, трите многовековни лъжника на разклона за с. Младежко, общ. Малко Търново, корията от вековни дървета от космат дъб край с. Порой, общ. Несебър.
Гората “Карапелит” - АЙТОС
АЙТОС (отд. 395, гората “Карапелит”). Изследванията на това находище са най-пълни. То е описано за първи път от Чернявски и Павлов (1954) като насаждение от летен дъб, заемащо значително по-голяма площ. Представлява група от няколко стотин многовековни дървета от обикновен дъб с участие на космат дъб и единствен цер. Намира се на 5 км югоизточно от град Айтос, край шосето за Бургас.
Гората “Карапелит” е църковна собственост. Тя е пример за унищожаването на горите в равнинните части на страната - за 100 години е намаляла 10 пъти.
Уникалността на тази гора се състои не само в това, че е най-старата дъбова гора в България, но и заради предположението, че е най-старото залесяване по нашите земи. Според различните предания тя е създадена с жълъди от Хилендарския манастир (малко вероятно) или от местен произход (от гората в м. “Карамеше”), съществувала наблизо до преди 100-200 години) (Димитров, 1975). Възрастта на дърветата трудно може да се определи, но данните сочат, че гората е разновъзрастна. Най-възрастните дървета са над 300-годишни. Дърветата са разположени поединично и на малки групи и имат височина до 24 м и диаметър до 2 м. Косматият дъб се среща в източната част. Най-възрастните дърветата от този вид са над 150-годишни, с височина 16-18 м. В тази част на корията всички дървета са с по-малки размери и вероятно по-млади. Единственият екземпляр от цер има височина 23 м и диаметър 87 см. Днес, в резултат на антропогенен натиск и напреднала възраст, гората интензивно съхне.
Уникалността на най-старата гора в България заслужава цялата й територия да бъде обявена за защитена, тъй като е най-старият жив природен паметник на България.
Не можем да подминем и факта, че именно в България се намира и най-старият дъб на света – Гранитският, който тази година навършва точно 1666 години и расте в с. Гранит, община Чирпан. През 1982 г. дървото е имало диаметър 236 см, височина 23,4 м и хоризонтална проекция на короната 1017 м2. Датирано е към 345 г. от н. е. Това е станало чрез преслеров свредел (Георгиев, 1987). Гранитският дъб е най-старото дърво в България. На 80-90 м източно от гиганта е посадено дъбче-потомък, което на 12-13 години вече плодоносеше. Днес е жив само източният клон на стария дъб – дървото бавно умира.
Описаните вековни и многовековни (над 200-годишни) дървета са 101 и се намират в 11 общини
Общо в община АЍТОС – 13
Летен дъб - 7
Благун - 5
Kосмат дъб -1
Общо в община РУЕН - 8
Цер - 8
Общо в община Карнобат - 15
Летен дъб - 4
Kосмат дъб -11
Общо в община Сунгурларе - 2
Летен дъб - 1
Kосмат дъб - 1
Общо в община Несебър – 13
Цер – 6
Благун – 3
Космат дъб – 3
Летен дъб - 1
Общо в община Приморско - 19
Благун - 16
Зимен дъб 1
Цер – 2
Общо в община Бургас - 1
Благун - 1
Общо в община Средец - 4
Благун – 2
Цер – 1
Зимен дъб – 1
Общо в община Тополовград - 11
Летен дъб - 2
Благун – 5
Цер – 1
Космат дъб - 3
Общо в община Царево - 11
Лъжник (Странджански дъб) – 7
Цер – 2
Зимен дъб - 2
Общо в община М. Търново – 4
Лъжник (Странджански дъб) – 3
Цер - 1
Рекапитулация – 101 броя от 11 общини
Благун – 32
Цер – 21
Космат дъб - 19
Летен дъб - 15
Лъжник (Странджански дъб) - 10
Зимен дъб - 4