Има такова дърво - Гранитският дъб е по-стар от Византия
Като бяхме в село Гранит - най-добрата фотографка Емилия, Светла Трифоновска и аз, направихме снимки на Гранитския дъб. Текстът за това удивително дърво написа Светла, а Емилия направи снимките, които може да видите в Галерия. Това пътуване стана причина да започнем търсене на вековните български дървета. И продържаваме, така че помагайте.
Уникалното дърво вероятно е било модел на Златю Бояджиев, чието село Брезово е на 10 км от Гранит
Летният дъб в Старозагорското село Гранит е петдесет години по-стар от Византия и е започнал да се самовъзстановява. Уникалното дърво, което за жалост в родината ни не е толкова известно, прилича на дъбовете, които рисува един от най- големите класици на 20 в. Златю Бояджиев, чието село Брезник е на 10-тина км. от село Гранит. Напълно възможно е дъбът да е служил за модел, особено в платната с нестинарките от експресивния период на художника.
Учените са установили, че прастарият летен дъб е от 345 г. и вероятно е и най- старото дърво в Европа. Всъщност той е по-стар и от Византия, Източната Римска империя, която всъщност е обособена като такава през 395 г. Тогава Теодосий І разделя Римската империя между синовете си Хонорий на запад и Аркадий на изток. Царственият Константинопол пък започва де се строи през 324 г.
С повече от три века е по-млада и Първата Българска държава. Древното присъствие в с. Гранит е повече от самотно. Клоните му са се разпрострели в центъра на селото, в което хора почти няма. Доста трудно е да се стигне до това невероятно дърво, защото пътят, който води до Гранит, е осеян с дълбоки кратери.
В дървото след повече от 16 века има още много живот. Когато през 80–те години е започнало да съхне, вследствие нападението на гъсеници, учените го укрепяват и ограждат. В момента исполинът се бори със стръв за живота си , половината от него съхне, но по другата тече живот, и там където соковете са жизнени, се увива бръшлян. Специалистите казват, че дъбът се самовъзстановява.
Светлана Трифоновска