Фондация Евро – перспективи

 

Михаил Ванчев

Експерти от Университета по хранителни технологии (УХТ) – Пловдив се включиха в работата на двудневната научна конференция на високо равнище FOOD 2030 (ХРАНИ 2030) в рамките на Българското председателство  в Пловдив. Форумът събра голям брой учени и изследователи от 32 държави.

Екипът на УХТ представи резултати от проекта „Хранителни вериги за Европа“ (FoodChains 4 Europe), в който българските учени партнират с „Фондация Европерспективи“, провинция Флеволанд и АЕРЕС Университет от  Холандия, регион Емилия Романя и КАТОЛИКА Университет от Италия, регион Марамуреш от Румъния и региона на Голям Манчестър и МАНЧЕСТЪР МЕТРОПОЛИТЪН Университет от Великобритания.

Европейската стратегия FOOD 2030  полага начало през 2015 г. по време на изложението „Експо“ в Милано. Инициатори са неправителствени организации, Европейската комисия, представители на големи градове в Европа и света. Общата идея е на храната да се погледне от системно ниво - от семето и полето през производството на суровата продукция до преработката, опаковките, транспортирането, рециклирането, здравето на хората. В дискусионните панели се обсъждат още двойните стандарти в качеството на храните в Западна и Източна Европа, както и наличието на следи от остатъчни пестициди в тях.

Професор Йорданка Алексиева – заместник-ректор на Университета по хранителни технологии и професор Пламен Моллов – преподавател в Университета по хранителни технологии, координатор на проект „Хранителни вериги за Европа“ /FoodChains 4 Europe/ по време на двудневната научна конференция на високо равнище FOOD 2030 (ХРАНИ 2030)

 

 

Професор Пламен Моллов – преподавател в Университета по хранителни технологии, координатор на проект „Хранителни вериги за Европа“ /FoodChains 4 Europe/

Господин Моллов, как оценявате работата на FOOD 2030 (ХРАНА 2030)?

 

За мен като учен тематиката на конференцията FOOD 2030 (ХРАНА 2030) е ценна със стремежа да се постигнат резултати в полза на потребителя чрез по-добри храни с устойчиво качество, като се осигуряват пазари за потребители с различни желания и платежоспособност . Смисълът на проекта и целта на конференцията съвпадат в частта обмяна на добри практики, ползотворни решения, които са прилагани в различните страни. Ние изследваме устойчивостта на връзките между бизнеса, произвеждащ храни, академичната общност, която генерира иновативни решения за хранителната верига и регионални местни структури, осигуряващи логистична подкрепа за взаимодействие между академичните среди и бизнеса.

 

Кой определя коя практика е добра – пазарът или администрацията?

 

„Няма категоричен критерий – това са практики, доказали стабилност на взаимодействието между  структурите. Например, устойчиво предлагане на храни с различно качество, формиране на ефективни сдружения между производители и преработватели. Ние, учените от УХТ, търсим подкрепа от западните си партньори, тъй като те имат повече опит. В България сме създали междинни звена като бизнес-инкубатори, консултантски центрове и други подобни структури, които би следвало да са посредник между академичната общност и бизнеса. Но на практика не са ефективни – или заради липса на интерес, или заради липса на потенциал. Ето какво се случва най-често – научни работници създават нов продукт, който има по-добри качества от съществуващите. Но учените не са добри търговци и продуктът рядко стига до пазарна реализация. Процесът е труден и бавен. Тук е мястото на посредник, който разбира езика на учените и го превежда на езика на бизнеса. Аз изследвах този подход и изнесох доклад пред партньорите от проекта, съпоставяйки два различни, гранични примери: В първия случай представих уникалния пробиотик на основата на Lactobacillus bulgaricus, създаден от академик Мария Балтаджиева – международно признат авторитет в областта на млечните храни. Неговата активност е над 100 милиарда клетки на грам, като за сравнение най-добрите подобни световни образци съдържат до 50 милиарда активни клетки на грам. На българския пазар има много пробиотични продукти, но почти няма на база Lactobacillus bulgaricus. С две думи – налице е един супер продукт, но превръщането му в „пазарен“ е сложен процес. Сравних този пример с другия възможен подход – „работи по заявка от бизнеса“. Цитирах нов продукт, създаден с участието на наш колега от УХТ. Продуктът е перлово желе със семена от супер-храната чия. Образуват се гелообразни микро перли – консистенция, която се приема много добре от пазара. На престижното международно изложение „Ануга“ в Германия сред представените над 2300 асортимента, кандидатстващи за награда, нашият продукт е един от отличените 67. Това е голямо постижение! В този случай поръчката дойде от български производител на плодово-захарни продукти. Разработката и внедряването продължиха всичко на всичко два-три месеца. По време на партньорските срещи на екипите от проект „Хранителни вериги за Европа“ представяме този наш потенциал.”

 

Професор Йорданка Алексиева – заместник-ректор на Университета по хранителни технологии.

 

Госпожо Алексиева, коя беше темата Ви на научна конференция  FOOD 2030 (Храна 2030)?

            - Тя е свързана с ролята на жените за диверсификация на хранителните системи. Още от дълбока древност жената се стремяла да предостави на своето семейство здравословна безопасна храна. Убедена съм, че и днес жената има водеща роля дори и заради факта, че е основният пазител на семейната кулинарна традиция в храненето и е отговорна за изхранването на децата. Домашната работа, която жената върши, след като се върне от  работа, е двигател на хранителната индустрия със създаване на храни, които да улеснят живота на жената. Индустрията прави консерви, които преди е правела жената. Прави полуготови ястия, прави дори хляб, ако щете.

 

            - Всичко ли е измислено в тази насока, останаха ли ниши за съвременния бизнес?

            - Жената става все по-ангажирана. И все по-загрижена какво децата й ядат. Една от тенденциите е да се върнем назад към храната на нашите баби, която смятаме, че е по-здравословна. Така че бизнесът все повече ще се ориентира към екопроизводството, към органичното производство. Трябва да създадем продукти, които не съдържат химикали, влияещи лошо върху човешкия организъм.  Темата се свързва и с проект „Хранителни вериги за Европа“ /FoodChains 4 Europe/, в който Университетът по хранителни технологии участва. Например традиционните храни от черноморския басейн.  Успяхме да върнем живот на листни зеленчуци като левурда и смардала, като доказахме чрез анализ на биологично активния състав, че продуктите имат благоприятно въздействие върху човешкото здраве. Интересът към тези зеленчуци даде шанс да бъдат отглеждани при промишлени условия.  Тученицата я смятаме за плевел. Но има биологичен състав, който намалява нивото на кръвната захар. Това възбуди интереса на производителите. Изследваме и други традиционни продукти с цел да докажем техните качества и убедим бизнеса да започне тяхното производство.

 

(0)Коментари

За да оставите коментар е необходимо да влезете с Вашия профил. Ако все още нямате собствен профил можете да се регистрирате тук.