22 юни, Ориндж, ул. „Граф Игнатиев“ № 18,
От 18.30 ч. РАЗГОВОРИ ЗА ЛИТЕРАТУРА
НАЗОВАВАНЕ НА ТРАГЕДИЯТА. Втората световна война в съвременната европейска литература.
Дискусионен прочит на темата през книгата
„Може би Естер“ на Катя Петровская, с участието на авторката,
и романите
„Крематорът“ от Ладислав Фукс и
„Като бяло петно на картата“ от Шерко Фатах
По темата ще дискутират проф. д-р Тотка Монова, Роберт Леви, преводачите Александър Александров и Милен Милев, както и всички изкушени читатели
ПОЕТИКИТЕ НА КАТЯ
Заключително събитие на фестивала „София: Поетики“
24 юни 2016
Хотел „Арена ди Сердика“ (съорганизатор на събитието )
18.30 ч.
Представяне на Катя Петровская и книгата „Може би Естер“
С участието на авторката, преводача Милен Милев
С думи за книгата – доц. д-р Йордан Ефтимов
Представянето е в рамките на проекта „Мислещата литература: социалната, културната и човешка отговорност на писането“, който се реализира от издателство „Парадокс“ с подкрепата на програма „Творческа Европа“.
ЗА АВТОРА:
Катя Петровская е родена е в Киев през 1970 г. Баща к е литературовед, а майка к – историчка. По време на големите промени между 1987 и 1992 г. следва литературознание и славистика в естонския град Тарту.
През 1998 г. в Москва защитава докторат за късния символист Владислав Ходасевич. Според нея той особено интензивно описва великия руски копнеж по спояването на литературата и живота. От 1999 г. живее в Берлин.
Майчиният к език е руският, а немски започва да учи на 26-годишна възраст.
След запознанството си на една детска площадка в Пренцлауер Берг с кореспондентка на „Нойе Цюрхер Цайтунг“, която пише статия за съветското детство на Петровская, тя започва да пише на немски. Описва това като „един втори живот, една любов, която никога не отминава, защото никога не можеш да я достигнеш“.
През 2014 г. излиза дебютната к книга Може би Естер. Още през 2013 г., когато от книгата съществуват само фрагменти, авторката печели в Клагенфурт престижната награда „Ингеборг Бахман“. Следват литературните награди „аспекте“ (2014), „Ернст Толер“, Шубертовата литературна награда на град Аален, както и „Премио Стрега Еуропео“ (2015). Днес книгата е преведена на 20 езика.