С отрицателно изменение на индекса на потребителските цени (ИПЦ) приключи 2013 г.,
като индикаторът достигна спад от 1.6% на годишна база през декември,
показаха данните на Националния статистически институт (НСИ) за месеца.
Така, след пет поредни месеца на дефлация средното ценово равнище за годината
се измени с едва 0.9%, забавяйки се от 3%, измерени година по-рано.
Очаквано, основен фактор за дефлационния натиск през втората половина
на 2013 г. имаха административно регулираните цени на комуналните услуги
(основно тези свързани с доставката на енергийни услуги), които допринесоха за
1.3 процентни пункта (п.п.) от общия спад от 1.6%, отчетен през декември.
Влиянието на този фактор в комбинация с тенденцията от втората половина
на 2013 г. за дефлация и в категорията на хранителните продукти (с принос от -0.32 п.п.),
поради значително по-силната селскостопанска реколта в световен мащаб
стои зад резултата на ИПЦ в края на годината.
Докато влиянието на тези две най-волатилни продуктови категории може
да се определи като еднократно
и неустойчиво във времето, то базисната инфлация продължава
да е потисната и да има неутрално влияние върху общия индекс.
Тази тенденция на нулев принос на базисната инфлация към изменението на ИПЦ
е изражение на слабостта във вътрешното потребление и на икономика, която
функционира далече под капацитета си.
Комбинацията от фундаментална слабост във вътрешното търсене и еднократни
дефлационни фактори намира отражение и в инфлационните очаквания на реалната икономика.
Данните за очакванията в следващите 3 месеца показват, че нагласите на мениджърите
в икономиката изглежда са за пречупване на тенденцията и избягване на
разрушителната дефлационна спирала (ситуация, в която потреблението и инвестициите
се отлагат в очакване на бъдещ спад на цените, като по този начин
икономическата активност и заетостта се свиват, подхранвайки допълнително този
негативен процес.