Системата на свободна пазарна икономика, движена от мотива за печалби, понякога се смята, че в същността си е безстойностна и аморална. И все пак съществува силна традиция, която свързва капитализма с етичното поведение, като последното е смятано и като контрол върху излишъците и като необходимост за постигане на успех на пазара. Понякога забравяме, че Адам Смит, смятан за баща на икономиката, също е и автор на "Теория на моралните чувства" и че Макс Вебер, известният социолог, свързва усилената работа и моралните ценности с напредъка на капитализма в западния свят.
След скандалите, свързани с "Енрон", "Уърълдком", "Пармалат" и др., отново се отделя внимание на етичните основи на силната пазарна икономика. И в Румъния серия от бизнес скандали, свързани с приватизационни сделки и регулацията на пазари, привлякоха вниманието на румънското общество. Доказателства за съмнителни сделки и други незаконни действия разгневиха много хора и предизвикаха предположенията, че румънците като цяло се колебаят дали да приемат капитализма. Тази посока на разсъжденията обаче е едностранна, прекалено опростенческа и заблуждаваща. Едно е да предполагаш, че хората мечтаят за по-достойна форма на капитализма, а съвсем друго е да твърдиш, че изобщо го отхвърлят.
Неоспоримите добродетели на капитализма му дадоха възможност да спечели идеологическата битка с комунизма и с централизираната система на управление. По отношение на разпределението на ресурси, цени, определени от пазара и способността да се калкулират прозрачно разходите и придобивките, една пазарна икономика има ясни преимущества. Но има още нещо - капитализмът развива една специфична добродетел - предприемачеството. Колкото и трудолюбиви да са мениджърите и експертите, често пъти предприемачът е този, който най-добре може да определи най-важните нови възможности и да се възползва от тях.
Хайек, Кирзнер, Ротбард, Шумпетер и австрийската школа като цяло имат значителен принос за разясняването на ролята на предприемачеството в икономическото развитие. Без предприемачи и тяхното теоретично и практично мислене, напредъкът би бил много по-бавен. Спомнете си какво е Бил Гейтс в историята на Майкрософт Корпорейшън и дори в информационните технологии като цяло, или как екип от талантливи мениджъри в "Нокиа" превърнаха финландската компания в звезда в световната телекомуникационна промишленост.
Подобни фигури обаче си разделят пазара с далеч не толкова достопочтени средства. И самият капитализъм съществува в разнообразие от форми, не всички от които са пример за подражание. В много латиноамерикански страни например той е съпътстван от съществуването на олигарси, крайна поляризация на доходите, граждански размирици и понякога открита война, както и от чести нарушения на гражданските свободи. В Азия съществуващата форма на капитализъм оставя своя отпечатък върху вътрешната политика, която е с типичен авторитарен уклон. Когато хората идеализират капитализма, те обикновено го правят, сравнявайки го с "либералните демокрации" - Съединените щати, ЕС, Канада, Австралия, Нова Зеландия. Но дори либералните демокрации не са монолитни. Някои правят разумно разграничение между т.н англо-саксонски модел и "континенталния" модел. Първият е по-либерален в европейски смисъл, докато вторият е по-ориентиран към социалните въпроси.
Нещо повече, капитализмът се развива. По-точно индивидуалната и груповата рационалност, която се отнася до способността да се учи, влияе върху поведението, организационния живот и политиката. Така например, някои сега критикуват суровостта на закона "Сарбейнс-Оксли" - Счетоводната реформа в държавните компании и законът за защита на инвеститорите от 2002 г. - поради последиците, които може да има за конкуренцията в глобалната икономика. От една страна, за подобен закон настояваше разгневената американска общественост като реакция на неадекватното функциониране на финансовите и енергийни пазари, да не говорим за многобройните конфликти на интереси и злоупотрeба с власт. Голямата депресия също породи необходимостта от стриктни мерки, за да се спаси капитализма от рисковете вътре в самия него. Необузданите пазарни сили могат да доведат до хаос и нещастие за много хора, така че държавната политика има задачата да предотврати това.
Една просто противопоставяне между капитализма и комунизма може и да е имало смисъл през 1989 г., но не и сега. Важният въпрос днес по-скоро засяга какви форми на капитализъм се развиват в Централна и Източна Европа, както и в други части на света. Влизането в ЕС не дава ясно определен отговор на този въпрос. Все още е актуална степента, до която законите се спазват и пазарите функционират в страните-членки на ЕС. Светът на бизнеса има свои правила на достойно поведение. Без тези правила бизнесът би се превърнал в джунгла. Когато стремежът към печалби и корупцията са повсеместни, когато политиците и съдиите могат лесно да бъдат купени, икономиката и вътрешната политика прогниват. Това не е видът капитализъм, който може да донесе щастие и достойнство на гражданите.
Необходимостта ЕС да се справи с натиска на глобализацията и демографията не е причина да се отхвърля морала и необходимостта от взаимно уважение. В една разширена Европа ние имаме нужда от капитализъм, който постига икономически и социални резултати. За да се случи това, наред със свободните пазари трябва да има и върховенство на закона, който ще накаже онези, които пренебрегват и не уважават обществения интерес.
Трябва да се води ожесточена битка срещу прекалено раздутия и корумпиран държавен сектор, като за тази цел на новите страни-членки на ЕС им предстои още много работа. В същото време, човек не трябва да си затваря очите за грешките и в частния сектор. За да бъде приета искрено от всички граждани, пазарната икономика има нужда от морален компас. Стремежът към печалби е същността на пазарната икономика, а без нарастване на ефективността, това е невъзможно. Но когато се изгубят ценностите и чувството за посока, социалното единство се разпада, както и системата.
Държавната политика трябва да се опита и да коригира недостатъците, които пречат на функционирането на пазарите и да се справи с алчността, непочтеността и цинизма. Един достоен капитализъм се нуждае точно от такава политика, както и от добродетелите у отделните индивиди в стремежа им към щастие и материални придобивки.
_________________________________
Даниел Даяну е бивш министър на финансите на Румъния . Статията е от януари 2007 г.