Като Чудотвореца да подкрепяме клиентите си дискретно и с разбиране, пожелава Виолина Маринова, харизматичната директорка на една от най-големите български банки в България, в Деня на банкера - 6 декември, в разговор с Ирина Керемидчиева
На човек не му се тръгва от такъв разговор, животът става подреден и разбираем след среща с Виолина Маринова. За нея е писано много, тя е банкер от кариерата, 40-годишна част от 60-годишната история на ДСК. В банката е от два дни преди да навърши 18 години, иска да опише времето, когато банкерите са били апостоли и се връща към тази роля от върховната позиция председател на Управителния съвет на институцията на 6 декември, на който има троен празник - Никулден, Деня на банкера и семейната годишнина
Госпожо Маринова, какво да кажем за бъдещето по повод днешния празник на клиентите на банка ДСК?
Първо да се поздравим с покровителството на Св. Николай Чудотворец, закрилника на моряците, рибарите и банкерите. Защо и банкерите? Защото преди канонизирането си за светец Свети Николай е бил лихвар. Давал е заеми, но и тайно подпомагал бедни семейства. Това е за мен истинската причина за почитта към Чудотвореца от банкерското съсловие. Защото банкерът подпомага своите клиенти, за да осъществяват своята дейност, проекти и начинания. И както в преданието трябва да го прави дискретно и с разбиране. Защо да не кажем, че от тук произтича и строгостта на банковата тайна?
Има ли нужда от драстична промяна в икономическата политика, в политиката на банките?
Зависи от много неща. Но основното нещо, което за мен е най-важно, е, че банка и клиент трябва да бъдат едно цяло, трябва да си имат доверие, да се консултират, защото те едни без други не могат. Клиентът трябва да вярва на банкера, за да може да се осъществи съвместната им дейност. Тоест аз апелирам за добри взаимоотношения между клиент и банкер, защото един без друг те не могат.
Дори да не вярваме сериозно в края на света, съществуват, особено сред младите хора, нагласи, че трябва да има промяна и тя трябва да е точно в такава посока – хората да станат по-добри, човечни, толерантни...
...едни към други, да. За мен ценностната система и добрите взаимоотношения са най-важните. В кръга на шегата - край на света няма да има, а сериозно - трябва да има друга промяна - хората трябва да станат по-добри едни към други, да променят нагласите, да не са алчни, да са човечни.
Основното нещо трябва да е мотото, че безгрешни хора няма. Тоест, когато съдиш някого, да знаеш, че и ти правиш грешки. Даже и в религията е казано 70 пъти по 7 прощавай. Тоест трябва да има и прошка, да има взаимно разбирателство между страните. Това нещо за съжаление ми се губи в днешно време.
Какво може да направи ДСК като „банката на народа”за оздравяване на малките и средни предприятия? Възможно ли е да се подаде по някакъв нестандартен начин ръка на задлъжнелите, включително към фиска, фирми?
За всеки наш клиент ние правим, ако се налага, план за оздравяване.
А ако не е ваш клиент и дойде с такава молба – с помощта на банка ДСК би ли могъл да се оздрави?
Според мен всяка банка би трябвало да си обгрижва клиентите. Разбира се, че ние го правим, ако клиент дойде при нас и разбира се, ако сме в състояние да вземем такова решение. Ние сме частна банка, не може еднозначно да се каже. Но всяка банка трябва да направи такъв план, че клиентът й да може да си обслужва задълженията, без да изпитва големи затруднения. Аз не мога да дам друга рецепта. Никоя банка няма да кредитира допълнително, ако това означава задълбочаване на експозицията и затъване все повече, което не е желателно и за самия клиент.
Всичко е въпрос на добра преценка. Ние се стремим като всяка банка и фирма да привличаме нови клиенти и искаме добрия клиент.
Какво значи добрият – той да има действащ бизнес, да търси алтернативи, въпреки, че са спаднали приходите от продажби или от промяна в средата?
Внимателно преценяваме причините, които са довели до това, преценяваме внимателно риска. Но зависи от очакванията на клиента. Ние трябва да бъдем в помощ на развитието на бизнеса, а не да предлагаме временни мерки.
Може ли да очакваме да се превърнат банките в „бизнес ангели” през следващата година?
Напоследък се говори по-скоро, че сме дяволи, но може би както във всеки човек има и ангел, и дявол, и ние правим баланс между двете същности. За мен основното е да има добри взаимоотношения между хората, подходът към всеки конкретен случай да е индивидуален.
Човек трябва да бъде реалист. Това, което има да се случи, ще се случи. Но не трябва да се предаваме и да чакаме някой да ни оправи. Ние сами трябва да си помогнем, няма кой да ни оправи.И.. трябва да са ти сини гърдите, не гърба, образно казано. В смисъл да се нагърбиш да работиш, не да се биеш по гърдите колко си велик.
Наистина ли сте казвала, че обувките ви са прашни, защото не летите в облаците?
Казвала съм, да. Аз работя 40 години от 60-годишната история на ДСК. И продължавам да идвам сутрин първа и да си отивам последна.
Готова ли сте и да ги изкаляте?
Готова съм, разбира се. Аз имам 30 години ръководен опит и пак съм стъпила на земята. И мисля, че моята позиция е правилна. Човек трябва да бъде откровен. И като поздравявам всички клиенти на банката - тези които са наши и тези, които ще станат наши, не искам да им обещавам светло бъдеще, да казвам, че в банка ДСК може да се намери за всеки проблем решение. Но трябва да се търси. И от двете страни – банкера и клиента. Така както са го правели първите банкери на ДСК през 50-те години. На колело са обикаляли по селата, по малките градове, обслужвали са на място, в пощенските станции, представяли са продукти по домовете. Били са като апостоли. И е време да се върнем към тази апостолска роля на банките.
Вярвате ли в конкуренцията в банковия сектор?
Абсолютно вярвам.
Може ли това да доведе до сваляне на лихвите за бизнескредитиране?
От много неща зависи. Аз не очаквам 2013 г. да бъде по-добра от 2012 г. , но смятам, че ще е поне като 2012 г.