

В днешната, последна, публикация ще Ви запознаем с добрите практики в областта на стимулиране развитието и иновациите на микро и малките предприятия от хранително-вкусовата промишленост на Италия, партньор по проект LOCFOOD (http://www.europerspectives.org/index.php?option=com_content&task=view&id=97&Itemid=139 ), което е част от дейностите по проекта. Добрите практики са седем, на ниво политика и са описани по-долу.
1. „Papa Fish”. Добрата практика е на ниво регионална политика. Насочена е към детски градини, училища, представители на рибарския сектор, експертите по храните и цялата регионална мрежа за доставка на риба. „Papa Fish” е кампания, протичаща под надслов «Храни се здравословно, расти здрав като риба!». Инициативата се реализира чрез финансовата подкрепа на EFF (Европейски фонд за рибарство) и представлява уникален проект за Италия. Добрата практика има за цел да подпомага децата в консумацията на прясна риба. В същото време има и роля да научи новото поколение за значението от консумацията на риба и рибни продукти, на отношение към околната среда и усещането за културна идентичност. Друг аспект е по отношение на местното развитие на региона, а именно възможността чрез проекта за създаване на нови работни места за хората, които работят в рибарския сектор на всяко ниво от веригата, сектор, който в момента страда от пазарните условия. Проектът се изпълнява на два етапа. Първият етап се състои в периодично включване в менюто на учениците на рибни ястия, което прави храната по-вкусна и привлекателна (като риба-рагу, например). Вторият етап се изпълнява в класната стая, чрез образователни модули и игри, творчески и интерактивни дейности, лабораторни и други педагогически подходи, разработени от учителите в зависимост от възрастта на децата. Регионалният съветник по рибарство подчертава, че "рибата е особено подходяща за развитието на децата, тя е безценен източник на омега 3 киселини, полезни за концентрацията и съдържанието на важни протеини, минерали и витамини в организма. ”Pappa Fish” е проект за повишаване използването на здравословна храна и увеличаване знанията на учениците за голямото разнообразие от риби и мекотели в Адриатическо море, като например: хамсия, скумрия, миди и др. Това позволи на местните рибари и рибни развъдници да гарантират доставката на пресни риба и рибни продукти през цялата година. В проекта участват 22 общини и 120 училища, като е бил приет с ентусиазъм от участниците – директори на училища, родители, но най-вече от учениците. Проектът има голям потенциал да репликира и в други региони на Италия.
2. „Марка за гарантирано качество "QM" на регион Marche, Италия». Целта на добрата практика е насочена предимно към производителите, но също така и към преработвателите и потребителите. Марката е приложима за хранителни продукти и услуги. Отнася се до следните вериги за доставка на: зърнени култури, мляко, продукти от животински произход, плодове и зеленчуци, риба и рибни продукти, зехтин, мед. QM е оперативен инструмент на система за засичане и проследяване на селскостопанското производство и местни храни. Основните резултати са повишено качество на предлаганите продукти и услуги, повишена информираност на потребителите и по-добра агрегация и повишена конкурентоспособност. Създадената марка и свързаната с нея система за проследяване, имат голяма репродуктивна стойност на политическо ниво: няколко италиански региона и дори страни от ЕС поискаха да въведат системата за качество, създадена в Marche.
3. 2005 г. - регион Marche, Италия е обявен за държавна морска зона за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Обявяването става чрез приемането на Регионален план. Целевата група са предприемачите в аквакултурите (миди и стриди). Чрез регионалния план се организира управлението на региона, с цел насърчаване на интегрирани и устойчиви производствени дейности и в частност в отглеждането на миди за разплод. Планът е новост, от гледна точка на политиките. Регионалният план се отнася до 10 области, отстоящи на 6-7 км от брега, където могат да се извършват аквакултурни и научно-изследователски дейности. Специален регламент е приложен към плана, за да установи правото на концесията. Планът е допринесъл за интегрирано и устойчиво развитие на производствени дейности, оставя възможност за компаниите да се реализират чрез въвеждане отглеждането на нови аквакултури за няколко години напред. Така те нарастват от 15 на 25. Планът е резултат от административно опростяване: преди плана концесията ITER се управлява на национално ниво от Министерство на земеделието на Италия и от пристанищните власти със срок от 2 години. Планът позволява по-бързо усвояване на европейските фондове за аквакултури и намаляване времето на концесията.
4. «Интегриран проект за веригата на доставки за хранително-вкусовия сектор». Проектът се реализира в регион Marche, Италия по ПРСР 2007-2013 г. и най-вероятно ще продължи и през програмния период 2014-2020 г. Целевите групи са единични и/или свързани производители, преработватели и дребни оператори. Потребителите се явяват като косвена целева група. Целта на добрата практика е оказване подкрепа на предприятията, особено на микро предприятията, при достъпа им до пазари и иновации; осигуряването на високи стандарти за качество по веригата на доставки; създаване на критична маса. Добрата практика е прилагана за вериги на макро- и микро- доставки, а също и за доставки на местно ниво за зърнени култури, месо от едър рогат добитък, мляко, макаронени изделия, зехтин, плодове и зеленчуци. Интегрираната стойност на проекта за веригите на доставка е: подобряване на агрегацията сред участниците във веригата на доставки; подобряване на SWOT анализа; подобряване на качеството; подобряване на достъпа до финансиране; създаване на критична маса и консорциум за изпълнението на съвместни инициативи и за постигане на нови търговски канали, за да се подобри процесът на производство и въвеждане на иновации; предоставяне на обучение и информираност по отношение на консорциумите и компетенциите и др. В резултат на проекта общо около 1300 предприятия в момента кандидатстват със свои проекти.
5. "Консорциум на "Пътят на виното и храните по хълмовете на Римини". Добрата практика произлиза от националното законодателство - Закон № 268 от 27 юли 1999 г., който се позовава на дисциплината по пътищата на виното и насърчаването на винен туризъм. След това този закон се осъществява на регионално ниво с резолюция, която има заглавие "Одобрение на проекта за виното и на хранителни маршрути в провинция Емилия-Романя"и е последван от Регионален закон 23/2000. Законодателният процес е завършил с регионално регулиране, което е въвело регионалния закон и полага основата за "Правилник за изграждането и управлението на хранителни и вино маршрути, свързани с "Пътя на виното и храните по хълмовете на Римини". Целеви групи на Консорциума са мелници, винарни, изби, ферми, ресторанти, занаятчийски магазини, обществени институции и търговски асоциации, разположени между плажовете на Адриатическо море и историческите села в долините Conca и Marecchia, Всяко предприятие излиза с различни предложения, след което се събират, за да разкажат историята на дадена територия и вроденото гостоприемство на местните хора. Целта на добрата практика е да се създаде мрежа от предприятия в областта, предлагаща координирани дейности за туризма по отношение на храните и предлагането на вино. Основните причини за създаването на Консорциума са свързани с необходимостта от повишаване на собственото гастрономическо наследство, за насърчаване на туризма в местата за производство на вино и типични традиционни висококачествени продукти. Към Консорциума имат право да се присъединят обикновени членове, предприемачи и туристически оператори. Могат да бъдат допуснати и обществени и частни организации, сдружения и институции, свързани с насърчаването и развитието на земята, работещи в сферата на културата, икономиката и екологията; местни власти; търговски камари. Обикновените членове са членовете, участващи в Консорциума с бизнеса си за осъществяване на дейностите, извършвани от Консорциума и в същото време използват предлаганите от него услуги. Тези членове заплащат годишна такса, определена от Общото събрание по отношение на техните конкретни дейности. Всички членове на Консорциума внасят годишна такса. Консорциумът предлага услуги на своите членове чрез провеждане на обучениея и научни изследвания в областта на винения туризъм с цел разпространение на изображението и познаването на "Пътя" чрез промоционални инициативи, в които той пряко участва в името и за сметка на членовете. За тази цел Консорциумът си сътрудничи с местните власти и органи за провеждане на инициативи и реализиране на проекти за насърчаване производството и подобряване качеството на традиционните местни продукти. Публикуват се рекламни и информационни материали, които описват дейностите на членовете на Консорциума. Консорциумът има собствен сайт www.stradadeivinidirimini.it и е наличен в основните социални мрежи (Facebook, Twitter и т.н.).
6. «Насърчаване и засилване на местното производство на зехтин». Целта на добрата практика е възстановяване и поддържане на маслиновите насаждения от гледна точка на околната среда и производството на зехтин чрез въвеждане на щадящи околната среда методи на производство. Важен аспект, свързан с наличието на маслинови насаждания по хълмовете на провинция Романя е това, че районът е признат за туристическа дестинация. Отглеждането на маслинови дървета със сигурност би могло да насърчи по-голям приток на туристи по Адриатическото крайбрежие на Италия. Засилване на местното произвоство на студено пресован зехтин се осъществява с подкрепата на регион Римини чрез финансовата подкрепа и сътрудничество с две търговски асоциации в извършването на дейността. Едната от тях е Регионална асоциация на производителите на зехтин - ARPO и действа в изпълнение на Регламентите на ЕС № 867 от 2008 г. и № 1220 от 2011 г. Тези Регламенти гарантират, от една страна, защитата на околната среда и ландшафта, свързани с отглеждането на маслинови дървета и от друга - запазване качеството на студено пресования зехтин. Дейността на ARPO е насочена към създаването на Съвети за засаждане на нови маслинови гори, включително и в организиране на колективно закупуване на маслинови дървета и необходимите средства за отглеждането им. Техническата помощ се осъществява във фазата на растеж на насажденията - резитба, торене и др.; организиране на обучения, конференции и обиколки с екскурзовод. Действията са насочени към: ограничаване на разходите за производство (намаляване на производствените разходи чрез адаптирането на маслинови горички с механизиран добив, развитие на форми на сдружаване между производителите и насърчаване на споразумения по веригата на доставки с преработвателния сектор); съвети за правилата за пакетиране, етикетиране и продажба на зехтин; консултации и предоставяне на актуална информация за националното и местно законодателство за маслинови насаждения; доставка на техническо оборудване, закупено с европейски средства (кутии за събиране, мрежи, пестициди, щадящи околната среда и др.). Около 4000 предприятия членуват в Асоциацията и получават техническа помощ в рамките на годишен бюджет от 346 000 евро. Другата Асоциация е Асоциацията на маслобойните оператори на провинция Емилия-Романя, която е основана през 1992 г. с цел насърчаване и защита на общите интереси на сектора и предоставяне на техническа помощ; стимулиране развитието на партньорство с други организации, агенции и органи за по-висока защита интересите на маслобойните и за координиране на съвместни действия. В момента в Асоциацията членуват 23 маслобойни оператора, 16 в Римини, 6 в провинция Форли /Чезена/ и 1 в Равена. Мисията на Асоциацията на маслобойните е да се защити местното производство на студено пресован зехтин, който от векове придава облика на територията на региона. Структурите на кооперации и сдружения в сектора, настоящи и активни, играят важна роля в концентрацията и подобряването на местното производство на зехтин в трите провинции на региона и в бъдеще ще играят все по-важна роля в организацията на маркетинга на студено пресован зехтин, произведен там.
7. «Директно от фермата на масата». Постановление на Министерство на земеделието на Италия от 20 ноември 2007 г. разпорежда прилагането на чл. 1 от Закон № 296/2006 за "пазари" за директна продажба на продукти от самите земеделски производители. В Постановлението се уточнява, че участниците в подобни фермерски пазари трябва да имат разрешение за директните продажби, като: те трябва да са местни земеделски производители, регистрирани в търговския регистър; продуктите, които се продават да са собствено производство; земеделските производители трябва да удостоверят, че не са били осъждани. В рамките на Постановлението през 2009 г. стартира проект, заедно с браншова асоциация «Coldiretti», за всички италиански земеделски производители с цел промотиране на продукти с марка «Произведено в Италия», което придава по-голяма известност на италианските фермери, възстановява съотношението на силите във веригите на доставка на храни и дава възможност на потребителите за закупуват здравословна храна. Така се появява марката "Campagna Amica", с която се идентифицират тези две места, където могат да се намерят продукти на земеделски производител Колдиретти, продукти с гарантирано качество и надеждност. Той създава мрежа на марката, която е първата национална, а също и европейска, мрежа за директни продажби на продукти с доказан италиански произход в над 7000 търговски обекта. Подобна иницатива е подета и от Конфедерацията на италианските фермери и е под наслов «Да си купим плодове и зеленчуци от провинцията». Това е ръководство, в което са описани земеделските предприятия, членуващи в Конфедерацията. Целта на тяхната инициатива е прилагане на късите вериги за доставка и да привлече вниманието на потребителите, насочвайки ги към селските райони. По този начин се осъществява прекият контакт на купувача със съответния производител на земеделска продукция и се повишава познанието му за селските райони и може да разбере връзката земя-продукт-производител. Основните трудности, които са срещнали двете инициативи са свързани с получаването на разрешителни за организиране на пазарите от съответните местни власти, главно поради възможни конфликти с други търговски обекти (ето защо е необходимо местната власт да заяви и поме ангажимент при организирането им); първоначално затруднение при мотивирането на земеделските производители да участват в седмичните фермерски пазари; трудности при извършването на продажбите, тъй като производителите до този момент не са влизали в контакт с потребителите.
С това поредицата статии с добри практики на партньорите по проект LOCFOOD завършва. Надяваме се да сме били полезни за Вас, нашите читатели!
Контакти за България
Фондация Европерспективи
www.europerspectives.org
veleslava.tsakova@gmail.com
0887 550 138