Клуб Предприемач новини Данък „свръхпечалба“: кои фирми ще засегне Автор: Клуб Предприемач , 11.11.2026, Коментари (0) Данък „свръхпечалба“ мина на първо четене: обхватът се разширява към повече търговци на храниНародното събрание одобри на първо четене законопроект за извънредно облагане на печалбите в няколко икономически сектора. Сред най-съществените промени е разширяването на обхвата при търговията с хранителни стоки — предложението включва не само големите търговски вериги, но и търговци на едро и дребно с годишен оборот от поне 5 млн. евро.На 11 ноември 2026 г. депутатите подкрепиха на първо четене промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, предвиждащи въвеждането на извънреден данък върху печалбите на определени сектори.Според информация на „Булевард България“ законопроектът е приет със 127 гласа „за“ и 75 „против“, без въздържали се.Предложението все още не е окончателно прието. По време на парламентарните дебати управляващото мнозинство е заявило готовност за редакции преди второто четене.Кои сектори попадат в обхвата?В разглеждания законопроект извънредното облагане е насочено към няколко групи предприятия:- Банки.- Застрахователни компании.- Търговци на хранителни стоки.- Телекомуникационни компании.- Бюра за обмен на валута.В представената информация се споменават и фирмите за бързи кредити, но не са посочени отделни бюджетни разчети за тях.Енергетиката и хазартният сектор остават извън обхвата на предложеното извънредно облагане. Презастрахователните дружества също са отпаднали от финалния вариант, разгледан на първо четене.Съществена промяна за търговците на храниПървоначалното предложение е било насочено към търговски вериги с поне пет магазина.В редакцията, приета на първо четене, този подход е заменен с по-широк критерий.Според публикуваната информация в обхвата попадат предприятия, при които:- Основната дейност е търговия с хранителни стоки.- Годишният оборот за 2026 г. достига поне 5 млн. евро.Това означава, че предложението не се ограничава до вериги с множество магазини.Потенциално засегнати са и компании с един или няколко търговски обекта, както и търговци на едро, ако изпълняват предвидените условия.Важно е да се прави разграничение между оборот и печалба. Посочените 5 млн. евро са праг за определяне на обхвата на предложението, а не размер на печалбата, която се облага.Конкретната данъчна основа и ставката трябва да се проверят в текста на законопроекта. Те не са уточнени в предоставената публикация.Възможна промяна на прага преди второ четенеПо време на парламентарните дебати управляващите са заявили, че законопроектът може да бъде редактиран.Една от обсъжданите възможности е повишаване на прага от 5 млн. евро годишен оборот за търговците на хранителни стоки.Това би могло да ограничи броя на засегнатите предприятия, но към момента не е представен окончателен нов праг.Следователно компаниите не бива да приемат параметрите от първото четене като окончателни.Какви приходи очаква държавата?Министерството на финансите планира приблизително 800 млн. евро допълнителни бюджетни приходи от извънредното облагане.Според цитираните разчети очакваните постъпления са:Сектор| Очаквани приходиТърговци на едро с храни| 261 млн. €Търговци на дребно с храни| 167 млн. €Банки| 318 млн. €Телекомуникационни компании| 53 млн. €Обменни бюра| 70 млн. €Само от търговците на хранителни стоки се очакват общо 428 млн. евро.Това представлява повече от половината от първоначално обявената цел за 800 млн. евро.Сборът на публикуваните секторни разчети е 869 млн. евро, което надвишава посочената обща цел. Предоставената информация не изяснява причината за разликата.Отделни разчети за застрахователните дружества и фирмите за бързи кредити не са представени в публикацията.Защо енергетиката и хазартът остават извън обхвата?Изключването на тези два сектора е сред въпросите, повдигнати по време на парламентарните дебати.Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов е обяснил изключването на енергийните дружества с вече съществуващите вноски във фонд „Енергийна сигурност“, посочени като 5% от оборота.Според него се обсъждат и други подходи за облагане в сектора, но извън настоящия законопроект.За изключването на хазартните компании в предоставената публикация не е посочена аналогична конкретна обосновка.Какви са аргументите срещу предложението?По време на дебатите представители на опозицията са изразили опасения за ефекта от извънредното облагане върху инвестициите и икономическата активност.Мартин Димитров от „Демократична България“ е критикувал разширяването на данъчната тежест и е поставил въпроса дали подобен подход създава благоприятна среда за инвестиции.Асен Василев от „Продължаваме промяната“ е предупредил за риск от негативни икономически последици, които според него могат да надхвърлят очакваните бюджетни приходи.Владислав Горанов от ГЕРБ също е изразил критики, като е поставил под въпрос използването на извънредни приходи за финансиране на постоянни бюджетни разходи.Това са политически и икономически оценки, изразени в рамките на парламентарния дебат, а не установени последици от данъка.Какво означава предложението за бизнеса?За компаниите в засегнатите сектори най-важният въпрос е как ще изглежда окончателният текст на закона.При търговците на хранителни стоки особено значение имат критериите за основна дейност и годишен оборот.Потенциално засегнатите предприятия следва да проследят:- Дали прагът от 5 млн. евро ще бъде запазен.- Как ще се определя данъчната основа.- Каква ще бъде ставката на извънредното облагане.- За кой период ще се прилага данъкът.- Какви правила ще бъдат предвидени за деклариране и плащане.Тези параметри са съществени за финансовото планиране и оценката на евентуалните задължения.Възможните ефекти върху инвестициите, цените и рентабилността ще зависят от окончателния механизъм на облагане и реакцията на отделните предприятия.Какво предстои?След приемането на първо четене законопроектът трябва да премине през следващите етапи на парламентарната процедура.Очакват се предложения за промени, включително по отношение на обхвата на търговците на хранителни стоки.За бизнеса основният извод на този етап е, че извънредното облагане все още е законодателно предложение, а не окончателно действащо данъчно задължение.Развитието на процедурата ще бъде особено важно за предприятията в хранителната търговия, банковия сектор, телекомуникациите и останалите дейности, включени в законопроекта.Източник: „Булевард България“