Клуб Предприемач новини

България получи подкрепа за розопроизводството в преговорите за новата европейска земеделска политика

Земеделските министри в ЕС постигнаха съгласие по преговорна позиция за бъдещата Обща селскостопанска политика след 2027 г. България защити исканията си за подпомагане на розопроизводството и продължаване на преходната национална помощ.
Българското розопроизводство получава важна подкрепа в европейските преговори за бъдещето на земеделското финансиране.
На заседание на Съвета на министрите по земеделие и рибарство на 26 октомври 2026 г. е постигнато съгласие по мандат за преговори с Европейския парламент във връзка с Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г.
Според информация на Министерството на земеделието и храните, представена от Sinor.bg на 27 октомври, България е получила подкрепа за две свои основни искания — осигуряване на възможност за подпомагане на розопроизводството и продължаване на преходната национална помощ.
Това е важна стъпка в преговорния процес, но все още не означава, че новите правила са окончателно приети или че вече са определени конкретни ставки за производителите.
Защо розопроизводството се нуждае от подкрепа?
Маслодайната роза е сред характерните земеделски култури за България и е свързана с производството на розово масло и други продукти с приложение в козметичната и парфюмерийната индустрия.
През последните години секторът е изправен пред редица предизвикателства.
Сред тях Министерството на земеделието и храните посочва намаляването на обработваемите площи, ниските изкупни цени, високите производствени разходи и недостига на работна ръка.
Тези фактори затрудняват финансовото планиране на стопанствата и поставят въпроси за дългосрочната устойчивост на производството.
Възможността за целево подпомагане би могла да осигури допълнителен инструмент за подкрепа на сектора, ако бъде включена в окончателната нормативна рамка.
Какво означава решението на европейските министри?
Постигнатото съгласие е част от законодателния процес за бъдещата ОСП.
То дава основа за преговори с Европейския парламент, но не представлява окончателно решение за въвеждане на конкретна субсидия.
Предстои да бъдат уточнени окончателните правила, обхватът на допустимите дейности и финансовите параметри.
Поради това на този етап не могат да бъдат посочени размери на бъдещо подпомагане за декар или хектар розови насаждения.
За производителите най-важният резултат засега е, че искането за подкрепа на сектора присъства в договорената преговорна позиция.
България настоява и за запазване на преходната национална помощ
Втората важна тема е продължаването на преходната национална помощ след 2027 г.
Българската позиция е, че този инструмент трябва да бъде запазен, за да се избегне рязко намаляване на подпомагането в чувствителни земеделски сектори.
Това има значение за стопанствата, които разчитат на предвидимост на плащанията при планирането на производството и инвестициите.
Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски е подчертал и необходимостта от преходни мерки, които да гарантират непрекъснатост на подкрепата при преминаването към новия програмен период.
Какво още защитава България за периода 2028–2034 г.?
В рамките на дискусиите за следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС България е поставила и въпроса за изравняването на земеделските плащания между държавите членки.
Страната настоява за постигане на пълна външна конвергенция — сближаване на нивата на подпомагане между отделните държави.
Сред останалите български искания са:
- Запазване на доброволния характер на намаляването на плащанията при по-големи площи и прилагането на тавани.
- Възможност разходите за труд да се приспадат преди прилагането на съответните намаления и ограничения.
- Стабилно финансиране за развитието на селските райони.
- Подкрепа за инициативата LEADER, знанията и иновациите в земеделието.
Тези въпроси са важни за различните по размер стопанства, тъй като могат да повлияят върху бъдещото разпределение на европейското финансиране.
Нова възможност: експортни кооперативи за българските производители
Освен субсидиите, на заседанието е обсъдена и възможността земеделските производители да използват по-ефективно търговските споразумения на Европейския съюз.
Българската страна е поставила акцент върху необходимостта от по-добра информация и административна подкрепа за малките предприятия.
Сред представените идеи е създаването на експортни кооперативи, които да обединяват продукцията на местни фермери под обща марка за международните пазари.
Подобен модел би могъл да даде възможност на по-малки производители да координират предлагането си, да развиват обща търговска идентичност и да търсят нови външни пазари.
Към момента това е предложение за бъдеща подкрепа, а не обявена процедура за финансиране.
Какво следва за земеделските производители?
Предстоящите преговори между европейските институции ще бъдат решаващи за окончателния обхват на подпомагането след 2027 г.
За розопроизводителите особено значение ще имат условията за допустимост, размерът на бъдещите плащания и възможностите за съчетаването им с други инструменти за подкрепа.
За останалите земеделски стопанства ключови остават въпросите за преходната национална помощ, таваните на плащанията и финансирането на селските райони.
Постигнатото съгласие е положителна стъпка за българската позиция, но реалните финансови възможности ще станат ясни след приключването на европейските преговори.
Източник: Sinor.bg

(0)Коментари

За да оставите коментар е необходимо да влезете с Вашия профил. Ако все още нямате собствен профил можете да се регистрирате тук.
© 2026 Клуб Предприемач. Всички права запазени.