Сегашните шест района за планиране ще бъдат заменени от Северен, Източен, Южен и Столичен район. Промяната не засяга границите на областите и общините, но ще има значение за регионалното планиране и подготовката за следващия период на европейско финансиране.
От 1 януари 2027 г. България трябва да започне да използва ново райониране на ниво NUTS 2, при което сегашните шест статистически района ще бъдат заменени от четири.
Националният статистически институт потвърждава, че новата версия на европейската класификация NUTS 2027 разделя страната на четири региона и от следващата година регионалните статистически данни трябва да бъдат публикувани спрямо тази структура.
Промяната не означава ново административно деление на България. 28-те области и общините запазват съществуващите си граници.
Кои ще бъдат четирите нови района
Новата структура предвижда:
Северен район – Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград и Силистра.
Източен район – Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол.
Южен район – София-област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали.
Столичен район – територията на Столична община.
Така София ще бъде отделена като самостоятелен статистически регион на ниво NUTS 2.
Защо се налага промяната
Една от основните причини е демографското развитие на страната.
При NUTS 2 се прилагат определени критерии за размера на населението на регионите. Съществуващото райониране все по-трудно отговаря на тях заради продължаващото обезлюдяване на част от страната.
Данните на НСИ показват мащаба на проблема. Към края на 2025 г. Северозападният район има 647 273 жители, а Северният централен – 666 224 души. И двата са под 800 хил. жители.
При досегашния модел България има шест статистически района – Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен, Югозападен и Южен централен.
Промяната е важна и за европейското финансиране
Новото райониране не е просто статистическа формалност.
NUTS 2 е едно от основните териториални нива, използвани в Европейския съюз за сравнение на икономическото и социалното развитие на регионите и за регионалната политика.
Затова новата карта ще бъде важна при подготовката на България за следващия програмен период след 2027 г.
Промяната обаче не означава автоматично преразпределение на средствата по вече действащите европейски програми за периода 2021–2027 г.
Ново значение за регионалното планиране
Преминаването от шест към четири района означава, че значително по-големи територии ще бъдат разглеждани като един регион при статистическите анализи и стратегическото планиране.
Северният район например ще обедини области от Видин до Силистра, включително Велико Търново, Русе, Плевен и Търговище.
Източният ще свърже Черноморските области Варна, Добрич и Бургас с Шумен, Сливен и Ямбол.
Южният ще обхване голяма територия – от Кюстендил и Благоевград през Пловдив и Стара Загора до Хасково и Кърджали.
Това ще постави необходимост от координиране на различни местни икономически приоритети в рамките на значително по-големи региони.
София получава самостоятелен модел
Столична община ще формира собствен NUTS 2 район.
Според представения модел за София няма да се разработва отделна интегрирана териториална стратегия по начина, по който това ще се прави за Северния, Източния и Южния район.
Планът за интегрирано развитие на Столична община ще изпълнява и функциите на регионална стратегия.
Това отразява специфичната позиция на София като едновременно столица, община и самостоятелен статистически регион.
От шест регионални съвета към четири
Новото райониране ще доведе и до промени в структурата на регионалното планиране.
Регионалните съвети за развитие трябва да бъдат намалени от шест на четири, а за Северния, Източния и Южния район ще бъдат разработени нови интегрирани териториални стратегии.
Това е важно за общините, бизнеса и организациите, които участват в регионални партньорства и проекти.
Какво означава промяната за общините и бизнеса
За компаниите административните граници и местните режими не се променят пряко.
По-същественият ефект ще бъде дългосрочен.
Регионалната статистика влияе върху начина, по който се оценяват икономическото развитие, инвестиционните потребности, инфраструктурата, пазара на труда и различията между отделните части на страната.
Тези анализи от своя страна са важни при разработването на регионални стратегии и европейски политики.
За общините това означава необходимост да следят как техните местни приоритети ще бъдат позиционирани в рамките на значително по-големи региони след 2027 г.
За бизнеса новата структура също заслужава внимание – особено при инвестиционни проекти, индустриални зони, инфраструктура и инициативи, които разчитат на европейско или регионално финансиране.
Истинският ефект ще се вижда след 2027 г.
Новата карта няма да премести нито една общинска или областна граница, но може постепенно да промени начина, по който България планира регионалното си развитие.
Затова за местните власти въпросът няма да бъде просто „в кой нов район попадаме“, а как интересите и проектите на конкретната община ще бъдат представени в много по-голяма регионална структура.
Именно подготовката за периода след 2027 г. ще покаже практическото значение на новото райониране за инвестициите, инфраструктурата и европейското финансиране.