COALESCCE - модел за зелен растеж чрез ВЕИ и енергийна ефективност в града

Проектът COALESCCE дава възможност да се запознаем с модели на функциониране на местни общности за производство на енергия от възобновяеми източници в страни от Европейския съюз. Съществуването на такива общности допринася за успешния енергиен преход, подобряване на енергийната сигурност, намаляване на въглеродните емисии и негативните последици от изменението на климата.

В резултат от процеса на обмяна на опит при изпълнението на Фаза 1 от проект COALESCCE, екипът на Фондация „Евро-перспективи“ разработи съвместно с представители на заинтересованите страни План за Действие за периода 2020 – 2021 година, насочен към по-ефективно използване средствата от Европейския Фонд за Регионално Развитие (ЕФРР) в проекти, свързани с енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Реализираните до момента проекти в България с подкрепата на Оперативна програма „Региони в растеж“, Програма за Развитие на селските райони и Национална програма за енергийна ефективност включват основно прилагане на мерки като саниране на сградите и подмяна на дограми и липсват инвестиции във ВЕИ за собствено потребление.

Наред със сектори като земеделие, транспорт, отпадъци и изкопаеми горива, жилищният фонд е сред основните причинители на вредни емисии – 36% от общите емисии на CO2. На сградния фонд се падат приблизително 40% от крайното потребление на енергия. Според данни на Европейската комисия 75% от жилищния фонд в ЕС е енергийно неефективен и независимо от наличието на различни програми, фондове и инструменти за финансиране темповете на обновяване на сградния фонд са незадоволителни за достигане целите за декарбонизация. България не прави изключение от тази статистика, а напротив заема видно място в негативната класация.

Иновации и пазарни възможности

Фактът, че националните програми в България традиционно подкрепят елементарни и добре познати технически решения усложнява изпълнението на тези инициативи и заради постоянното недоволство на живеещите в жилищните сгради семейства с по-ниски доходи. Фокусирането на програмите само и единствено върху спестяването на енергия не води до успех на програмите и усвояването на средствата независимо от високия процент субсидии, предлагани към момента. По-важно е да се разглеждат други аспекти на качеството на живот като комфорт, постоянна

вътрешна температура, качество на въздуха в помещенията или противопожарна защита, енергийна сигурност. Тези ползи могат да се реализират, ако се използват максимално даденостите на жилищните блокове като плоските покриви, които са добро място за инсталиране на фотоволтаични системи за производство на енергия или осигуряване на климатизация на жилищното пространство, системи за енергиен мениджмънт и много други нови технологични решения.

Финансирането на такива дейности може да са от голяма полза на местните общности, наречени „етажна собственост“ в България. Продаването на генерираната енергия или използването й за собствени нужди прави проектите за въвеждане на ВЕИ атрактивни. Подобряването на жилищния фонд в градовете в България и въвеждането в експлоатация на инсталации за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници за сградите ще доведе до по-доброто качество на въздуха и ще подобри условията на живот в тези градове и ще даде възможност за посрещане на собствените потребности от енергия, когато това е осъществимо.

Според барометъра Healthy Homes на VELUX през 2017 г. енергийна ефективност, комфорт и грижа за здравето са еднакво важни при вземането на решение за обновяване на жилищните сгради. Това помага при мотивацията на собствениците на жилищни сгради да инвестират в  енергийна ефективност и използване на ВЕИ, интервенции, които имат дълъг период на изплащане. Здравето и опазването на околната среда са допълнителни стимули за инвестиции в енергийна ефективност и използване на ВЕИ в многофамилни жилищни сгради и създават условия за развитие на пазара за нови технологии в тази сфера.

Пазарният потенциал за технологии, свързани с въвеждането енергийна ефективност в сградите в България, е сравним с този на останалите страни от ЕС с подобни климатични условия. Това се дължи и на високите нива на концентрация на домакинства в една многофамилна жилищна сграда в сравнение с останалите страни от ЕС.

За тази цел, актуализираната Директива за енергийната ефективност на сградите на ЕК (2018 г.) изисква от държавите-членки, включително и България да разработят дългосрочни стратегии за възстановяване на сградния фонд, насочени към декарбонизация до 2050 г., което ще бъде скъпо начинание с дълъг период на възвращаемост. Следователно инвеститорите, частни или публични, може да не са склонни да инвестират в такива интервенции. Това налага всяка държава членка да включи в стратегията си за обновяване на сградния фонд нови финансови инструменти, които да допълват средствата от ЕФРР, за да се предотврати 

драматичен спад в темповете на обновяване на сградите и превръщането им обекти с нулеви емисии през 2050 година.

В плана за действие на ФЕП си поставяме като амбициозна цел да реализираме мащабна информационна кампания в период от 18 месеца за повишаване на информираността сред общините, бенефициентите по ОП „Региони в Растеж“ за мотивиране на многофамилни къщи за участие в процеса на обновяване и използване на ВЕИ. Кампанията цели да представя ползите от местните енергийни общности, включително и потенциала на „етажната собственост“ като подчертава не само икономическите ползи за тези, които участват в енергийния преход чрез инвестиции в енергийна ефективност и използване на ВЕИ, но и ползи като по-добро здраве и опазване на околната среда.

(0)Коментари

За да оставите коментар е необходимо да влезете с Вашия профил. Ако все още нямате собствен профил можете да се регистрирате тук.