Близо 3 хил. творби притежава художествената галерия в Ловеч, но има бяло петно във фондовете си от времето на прехода
Когато камбаните от църквата на Поп Кръстьо съобщят, че е настъпил часът за вечерня, из кокетните улички на Вароша в Ловеч тръгват да бродят сенките на велики зографи. Това е любимото време на художниците - малко преди слънцето да залезе, особено през лятото. Така е, защото по това време светът е тайнствен, изтъкан от полутонове, които ваят пластики. Една от тези сенки със сигурност е на майстора дърворезбар Мирчо Мирчев от Лесидрен. Той приживе често обичал да присяда в дворчето на къщата, където са керамиките на великия му съвременник Димитър Казаков - Нерон. Мирчо Мирчев живял като светец и преди да напусне този свят дарил своите 401 невероятни скулпури от дърво и метал на художествената галерия в Ловеч.
Светлана Трифоновска
Трогателна и вълнуваща е историята на Мирчо Мирчев от Лесидрен. С много любов я разказва друг голям художник и скулптор Спас Дочев, който е и шеф на художествената галерия в Ловеч. Той и брат му, големият живописец Цвятко Дочев от Терзийско, са от малкото творци, които са спасени от творческата завист и умеят истински да се радват на творбите на колегите си.
Мирчо Мирчев бил самоук дърворезбар. Изключителен странник, живеел като аскет в ателието си в Лесидрен. Когато идвал в Ловеч обичал да присяда до чешмичката в дворчето, където е изложено дарението на Димитър Казаков - Нерон. И да се любува на творбите му. Един ден извикал в Лесидрен Спас Дочев и му казал, че завещава 401 свои творби на художествената галерия в Ловеч. Малко след това напуснал земния свят. Това, което той направи, беше невероятно. Във време, когато държавата не отпускаше нито лев, за да попълваме музейните колекции със съвременни автори. От началото на прехода досега има бяло петно във фондовете на галериите, вълнува се Спас Дочев. Попълненията ни са основно от дарения, казва той.
Веднага се прави ремонт на приземния етаж в къщата и поместват пластиките на майстор Мирчо. От тогава те топлят белите стени с меките си форми. Това е честта, която успяхме посмъртно да му окажем, приключва разказа си Спас Дочев.
Дарението на Мирчо Мирчев е едно от съкровищата на Вароша. За него нищо не се знае, почти никой не е писал, а това е един от бисерите, с който българската култура може да се гордее, заради топлината и чистота на пастиките и заради духовното присъствие на този голям човек и творец. Той е съзнавал каква сила носи и не е случайна приликата му с Кольо Фичето, което личи от автопортрета му.
Нерон
Историята на Димитър Казаков е не по-малко интересна. Когато се разболява от астма, той спира да рисува с масло. Често гостува на Цвятко Дочев в Терзийско. Когато идват до Ловеч, си харесва една от къщите във Вароша. Хрумва му да си направи творчески експеримент, използвайки възможностите и мотивите на троянската керамика. Цвятко Дочев му помага, като го свързва с керамичната база в Троян и му предоставя дома си за работа. Изключително продуктивен, за кратко време създава стотици работи. Когато каза, че прави дарението, ние с брат ми просто занемяхме. Бързо организирахме къщата да се ремонтира и творбите да се експонират, защото това беше изключителна ценност за града и галерията, връща се във врмето със смях Спас Дочев. Нерон планирал да продължи своя експеримент, но в началото на 90-те години умира. Днес в „Къщата на Нерон” са изложени близо 500 негови творби.
Любомир Левчев
В началото на 90-те години се оплакахме на Любомир Левчев, че държавата не ни отпуска никакви средства, за да попълваме фондовете си. Той искрено съчувстваше не само като творец, а и защото неговата съпруга Дора Бонева също е художничка. Каза, че ще ни направи дарение от творби, които притежава в личната си колекция, разказа Спас Дочев. В дарението на Левчев присъстват почти всички класици от 70-те години - Йоан Левиев, Тома Трифоновски, Генко Генков, Енчо Пиронков и др.
В момента художествената галерия в Ловеч съдържа във фондовете си близо 3 хил. творби.
Общината в Ловеч е от малкото в страната, които отпускат годишно средства, за да бъдат закупени работи на съвременни местни художници. Тази традиция започна преди 7 години, но с всяка изминала средствата стават все по-малко. Тази година имаме на разположение 2 хил. лв., с тях ще купим творби от автори от Ловеч. Това е и единственият начин да им помогнем, защото повечето от тях са на свободна практика и живеят много трудно, въздъхва Дочев.