България си поставя амбициозна цел до 2030 г. да се утвърди като регионален технологичен център в области като изкуствен интелект, микроелектроника, космически технологии, роботика и технологии с двойна употреба.
Сред планираните мерки са данъчни стимули за иновации, специален режим за доходи от интелектуална собственост, данъчен кредит за научноизследователска и развойна дейност, по-благоприятно третиране на дяловите опции за служители в стартъпи и създаване на фонд за дълбоки технологии.
Ако бъдат реализирани, част от тези мерки могат да променят средата за технологичен бизнес и инвестиции в България.
По-ниско облагане за компании, които създават собствени технологии
Една от най-интересните идеи е въвеждането на т.нар. patent box режим.
Този модел предвижда по-благоприятно данъчно третиране на доходите, генерирани от собствена интелектуална собственост и патентовани разработки.
За иновативните предприятия подобна мярка може да създаде допълнителен стимул технологиите да бъдат разработвани и комерсиализирани именно в България.
Паралелно с това се планира въвеждане на данъчен кредит за научноизследователска и развойна дейност.
Така компаниите, които влагат средства в създаването на нови продукти, технологии и решения, биха могли да получат по-добри финансови условия за инвестициите си.
По-добри условия за стартъпите
Сред предвидените промени е и по-благоприятното данъчно третиране на дяловите опции, предоставяни на служители в стартъп компании.
Според представените намерения това трябва да влезе в сила от януари 2028 г.
Дяловите опции са широко използван инструмент в технологичния сектор, тъй като позволяват на младите компании да привличат квалифицирани специалисти, без да разчитат единствено на високи заплати.
Предвижда се и разработването на специално start-up законодателство, което трябва да осигури по-лесна регистрация на компании и по-бързо привличане на висококвалифицирани специалисти от държави извън ЕС.
Национален фонд за AI, биотехнологии и отбранителни технологии
Друг ключов проект е създаването на Национален фонд за дълбоки технологии.
Идеята е чрез модела fund-of-funds да бъде мобилизиран частен капитал към области с висок технологичен и икономически потенциал.
Сред тях са:
изкуствен интелект;
биотехнологии;
отбранителни технологии;
микроелектроника;
роботика;
технологии с двойна употреба.
Това е особено важно за компании, чиито разработки изискват значителен капитал и по-дълъг период преди достигане до пазара.
България иска да развива и космически технологии
Сред целите е и по-тясното включване на страната в европейската космическа екосистема.
Предвижда се България да се присъедини към Европейската космическа агенция като асоцииран член, както и да бъде изграден специализиран инкубатор за космически технологии.
Подобна инфраструктура може да създаде възможности не само за компании, които разработват спътници и космически системи, но и за бизнеси в сферата на софтуера, сензорите, телекомуникациите, материалите, AI и обработката на данни.
BRAIN++ трябва да се превърне в национална AI мрежа
Правителствената програма предвижда и развитие на фабриката за изкуствен интелект BRAIN++ в София Тех Парк.
Целта е тя да бъде напълно функционираща до 2028 г., а впоследствие да се развие в BRAIN++ 2.0.
Планира се изграждане на регионална мрежа от технологични паркове в:
Пловдив, Варна, Русе и Бургас.
Те трябва да бъдат свързани в единна национална инфраструктура за изкуствен интелект.
Предвидена е и пилотна линия за производство на полупроводници в партньорство с европейската инициатива по Chips Act.
Един вход за големите инвестиции
Сред по-амбициозните административни реформи е създаването на One-Stop-Shop за стратегически инвестиции.
Идеята е инвеститорите да използват една обща платформа, вместо да преминават през множество администрации.
Предвижда се и независим инвестиционен омбудсман, а заявената цел е регистрацията на бизнес и първото необходимо разрешително да бъдат получавани в рамките на до пет работни дни.
Дали тази скорост ще бъде постигната на практика, ще бъде един от ключовите тестове за реалния ефект от реформата.
От електронна към „умна“ администрация
В програмата е включена и по-широка дигитална трансформация на държавата.
Основен принцип трябва да стане правилото „само веднъж“ – администрацията да не изисква от гражданите и бизнеса информация, която друга държавна институция вече притежава.
Сред останалите цели са:
единно мобилно приложение за публични услуги, европейски портфейл за цифрова самоличност, национална правна рамка за AI и регулаторна лаборатория за тестване на решения, съобразени с европейския AI Act.
Голямата възможност е в изпълнението
На ниво концепция посоката е ясна: България се опитва да премине от модел, основан предимно на по-ниски разходи за труд, към икономика с по-висока добавена стойност, собствена интелектуална собственост и технологични компании.
За предприемачите най-важният въпрос обаче няма да бъде колко амбициозни са заявените цели.
Той ще бъде:
колко от тях действително ще се превърнат в работещи инструменти за бизнеса.
Данъчният кредит за R&D, patent box режимът, фондът за deep tech и по-доброто третиране на дяловите опции биха могли да имат реален ефект върху инвестициите и растежа.
Но само ако бъдат реализирани с ясни правила, лесен достъп и достатъчно предвидимост за компаниите.
Източник: Mediapool.bg