Новият маршрут през Северния морски път може да съкрати почти наполовина времето за доставка между Китай и Европа и да добави нова алтернатива към глобалните вериги за доставки.
Глобалната логистика е на прага на интересна промяна. Китайската корабна компания Sea Legend започва редовна контейнерна линия между Азия и Европа през Северния морски път – арктическия маршрут покрай северното крайбрежие на Русия.
Маршрутът, наречен „Леденият път на коприната“, свързва китайското пристанище Нинбо с Филикстоу във Великобритания.
Най-същественият фактор за бизнеса е времето.
При благоприятни условия преминаването през Арктика би могло да отнема около 20 дни, при приблизително 40 дни по традиционния маршрут.
Това създава потенциал за сериозна промяна в начина, по който компаниите планират доставките между Азия и Европа.
Защо бизнесът търси нови маршрути?
През последните години международните вериги за доставки бяха подложени на поредица от изпитания.
Конфликтите около Червено море и проблемите с корабоплаването през ключови морски коридори принудиха редица компании да пренасочват товарите си по по-дълги маршрути.
Резултатът може да бъде по-дълго транзитно време, по-високи транспортни разходи и по-трудно прогнозиране на доставките.
Затова Северният морски път представлява не само географска алтернатива, а потенциален инструмент за диверсификация на логистичния риск.
За европейските компании това е особено важно. Производители, търговци и дистрибутори, зависещи от доставки от Азия, все по-често трябва да планират не само цена, но и устойчивост на веригата за доставки.
20 дни вместо 40 могат да променят икономиката на доставката
Съкращаването на транзитното време не означава единствено по-бързо пристигане на стоката.
То може да има отражение върху целия бизнес модел.
По-кратките доставки потенциално означават по-малко капитал, блокиран в стоки по време на транспорт, по-бързо зареждане на складовете и възможност компаниите да реагират по-бързо на промени в потребителското търсене.
За бизнеси с големи обеми или чувствителни срокове разликата може да бъде значителна.
Но това не означава, че Северният морски път скоро ще замени традиционните маршрути.
Арктика остава високорисков маршрут
Новата възможност има сериозни ограничения.
Плаването в Арктика зависи от климатичните и ледените условия и изисква специализирани кораби и екипажи.
При авария възможностите за спасителни операции са значително по-ограничени в сравнение с традиционните международни морски маршрути.
Съществуват и сериозни екологични рискове. Потенциален петролен разлив или друга авария в чувствителната арктическа екосистема може да има тежки последствия.
Към това се добавя още един фактор – геополитиката.
Значителна част от маршрута преминава покрай Русия, а разрешенията за корабоплаване се контролират от руската администрация на Северния морски път. За европейските компании това създава допълнителни регулаторни и политически рискове.
Климатичните промени променят и икономическата карта
Парадоксално, една от причините Северният морски път да става все по-достъпен е намаляването на арктическия морски лед.
Това позволява на повече кораби да използват маршрута през определени периоди от годината.
Паралелно с това нараства интересът към кораби, способни да плават при ледени условия.
Така Арктика постепенно се превръща не само в екологична и геополитическа тема, но и в част от бъдещата инфраструктура на международната търговия.
Какво означава това за българския бизнес?
На пръв поглед контейнерна линия между Китай и Великобритания изглежда далеч от ежедневието на българските компании.
Всъщност тенденцията е важна и за България.
Голяма част от българския бизнес използва директно или индиректно компоненти, оборудване, суровини и готови продукти, произведени в Азия.
Когато глобалните транспортни коридори се променят, ефектът постепенно достига и до местните компании – чрез сроковете за доставка, транспортните цени, складовите наличности и крайната цена на продуктите.
Новият маршрут показва и нещо по-голямо:
бизнесът вече не може да разглежда веригата за доставки единствено като оперативна функция.
В свят на конфликти, санкции, климатични промени и нарушения на традиционните транспортни коридори логистиката постепенно се превръща в стратегическа тема.
Компаниите, които имат повече от един доставчик, повече от един транспортен маршрут и реален резервен сценарий, могат да се окажат значително по-подготвени при следващото глобално прекъсване.
А основният въпрос за предприемачите вече не е само „Колко струва доставката?“, а и „Какво ще направим, ако утре този маршрут спре?“
Източник: Mediapool.bg